Реклами

Арсеникови препарати
Арсеникът стимулира много функции на организма, намалява окислителните процеси и повишава усвояването на азота и фосфoра, като ограничава разпадането на белтъка, подобрява обмяната в клетките и тъканите и с това оказва общотонизиращо действие, подобрява общото състояние на охранване с увеличаване на теглото и натрупване на тлъстини, увеличава процента на хемоглобина и броя на червените кръвни телца; той е важен жизнен фактор за еритроцитите. Такова действие обаче имат само малките, умерени дози, докато големите предизвикват разрушаване на протоплазмата и явления на капилярна интоксикация (спадане на кръвното налягане). Той усилва действието на желязото. Намалява спазмите на бронхиалната мускулатура. Дозировка: за действие върху обмяната на веществата арсеникът се дава обикновено във възходящи и после низходящи дози. Продължителността на арсениковото лечение е различна, обикновено няколко седмици: започва се с малки дози, които постепенно се повишават в течение на около 3 седмици; така достигнатата доза се взема около 1-2 седмици и след това дозите постепенно се намаляват. Арсениковите препарати се вземат винаги след ядене.


Показания: 1) При някои болести на кръвта (често в комбинация с желязо): анемии, хлоранемии, хлороза, левкемия, псевдолевкемия (като помощно средство); при пернициозна анемия само за подкрепа на чернодробната терапия в твърде големи дози (арсеникови удари).
2) Състояния на слабост (тук обикновено в инжекции), неохраненост, реконвалесценция, изтощителни заболявания, апиретична туберкулоза, Базедова болест, липса на апетит, умствена умора.
3) При някои неврози, неврастения, хорея, невралгии (особено при периодично явяващите се); също при полова неврастения (може би идва в съображение възбуждащото влияние върху либидото).
4) Кожни болести (може да се достигне до максималната доза): псориазис, lichen ruber, акне, фурункулоза, хронични екземи.
5) При някои форми малария, особено при занемарени случаи и такива, не-реагиращи на хинин; освен това при маларична кахексия и за послелечение при малария.
6) Използуването на арсениковите препарати при рахит, остеомалация, диабет, бронхиална астма, хроничен бронхит, хроничен деформиращ ревматизъм е само от второстепенно значение.
7) Поради локалното му некротизиращо действие се използва в стоматологията за девитализация на зъбната пулпа и за лечение на кожния paк. Противопоказания: фебрилни състояния, надбъбречна или чернодробна инсуфициевция, бъбречни болести (нефрит), наклонност към хеморагия. Странични явления: големите дози действат като капилярна отрова и предизвикват повръщане и особено диария, (холериформени явления), спадане на кръвното налягане (колапс) и мастна дегенерация в паренхимните органи (черен дроб, бъбреци, сърце- миодегенерация). Успява се обаче, започвайки с малки лечебни дози и с постепенното им повишаване, да се постигне привикване към по-големи дози, без да се стига до отравяне, понеже червата с течение на времето започват да резорбират по-малко арсеник, особено когато се дава в твърда форма.