Реклами

Арсеник (Arsenium)
Арсеникът стимулира много фукции на организма, намалява окислителните процеси и повишава усвояването на азота и фосфора, като ограничава разпаднето на белтъка, подобрява обмяната в клетките и тъканите и с това оказва общотонизиращо действие, подобрява общото състояние на охранване с увеличаване на теглото и натрупване на тлъстини, увеличава процента на хемоглобина и броя на червените кръвни телца; той е важен жизнен фактор за еритроцитите. Такова действие обаче имат само малките,  умерени  дози, докато големите предизвикват разрушаване на протоплазмата и явления на капилярите на интоксикация (спадане на кръвното налягане). Той усилва действието на желязото. Намалява спазмите на бронхиалната мускулатура.


Дозировка: за действие върху обмяната на веществата арсеникът се дава   обикновено във възходящи и после низходящи дози. Продължителността на арсениковото лечение е различна, обикновено няколко седмици : започва се с малки дози, които постепенно се повишават в течение на около 3 седмици ; така достигнатата доза се взема около 1-2 седмици и след това дозите постепенно се намаляват. Арсениковите препарати се вземат винаги след ядене. Показания : 1) При някои болести на кръвта (често в комбинация с желязо): анемии, хлоранемии, хлороза, левкемия, псевдолевкемия (като помощно средство); при пернициозна анемия само за подкрепа на чернодробната терапия в твърде големи   дози (арсеникови удари). 2) Състояния на слабост (тук обикновено в инжекции), неохраненост, реконвалесценция, изтощителни заболявания, апиретична туберколоза, базедова болест, липса на апетит, умствена  умора. 3) При някои неврози, неврастения, хорея, невралгии (особено при периодично явяващите се); също при полова неврастения (може би идва в съображение възбуждащото влияние върху либидото). 4) Кожни болести (може да се достигне до максималната доза): псориазис, lichen ruber, акне, фурункулоза, хронични екземи и някои форми малария, особено при занемарени случаи и такива, нереагиращи на хинин; освен това при маларична кахексия и за послелечение при малария. 6) Използването на арсениковите препарати  при рахит, остеомалация, диабет, бронхиална астма, хроничен   бронхит,  хроничен деформиращ ревматизъм е само от второстепенно значение. 7) Поради локалното му некротизиращо действие се използува в стоматологията за девитализация на зъбната пулпа и за лечение на кожния рак. Противопоказания: фебрилни състояния, надбъбречна или чернодробна инсуфициенция,  бъбречни болести (нефрит), наклонност към хеморагия. Странични явления: големите дози  действат като капилярна отрова и предизвикват повръщане и особено диария (холеформени явления), спадане на кръвното налягане (колапс) и мастна дегенерация в паренхимните органи (черен дроб, бъбреци, сърце – миодегенерация). Успява се обаче, започвайки с малки лечебни дози и с постепенното им повишаване, да се постигне привикване към по-големи дози, без да се стига до отравяне, понеже червата с течение на времето започват да резорбират по-малко арсеник, особено когато се дава в твърда форма.